Тези дни имам ужасно много работа. Ама УЖАСНО много! За това през по-голямата част от деня седя и гледам тъпо в монитора - броят на задачките е толкова зашеметяващ, че аз не мога да се сетя от къде да ги започна. Седя и гледам екрана. И виждам колко е мръсен - плътен слой прашинки покрива пикселите, прави цветовете на страниците, които сърфирам, сиви, безлични и скучни. Гледам тъпо в екрана и виждам само прашинките. Накрая не издържам, грабвам парцала и се развихрям!
Ето, бюрото ми свети от чистота, всяка хартийка е на мястото си, дори има къде да сложа чашата с черен чай, дори оранжевия маркер си намерих! Екрана вече ме гледа примамливо, новата страница в Word се белее примамливо, обезпрашената клавиатура чака пръстите ми да полетят. Какво сила се крие в чистото бюро - чустваш се пълен с енергия и готов на велики подвизи на служебния фронт!
Колко жалко, че денят е почти в края си и няма смисъл да се захващам със задачките...
2 коментара:
е нищо, и понеделник е ден ;-)
Нали? И аз така си казах!
Малко като Вуте - като ми се доработи, лягам и чекам да ми мине ;-)
Публикуване на коментар