Притеснения

Днес съм си забравила очилата (и в момента пиша с нос опрян в екрана). Не се случва за първи път, сигурна съм, че няма да е и за последен. Възползвах се от възможността да се оплача на всички около себе си! Дори шефката не пропуснах - така де, като пита как съм, защо да не и кажа? Тя пък ми отговори "Не се притеснявай". Ъъъ.... Да не се притеснявам за... какво? Дали да го разбирам като "не се притеснявай, просто не върши нищо днес, щом не виждаш" или " не се притеснявай, тръгни си по-рано, защо да се мъчиш"?

Връзки

Човекът, казват, бил венеца на Природата. Различавал се от животните по това, че виждал причинно-следствените връзки и разбирал, че ако натисне ТУК, ще се случи ТОВА.
Защо тогава не вижда връзката между

А. Цитат от произволно избран вестник: "Трима мъже загинаха при челен удар с ТИР на пътя за град N. Лекият автомобил Мерцедес, управляван от X.X. от N се е движел с несъобразена скорост, навлязъл в насрещното платно и се ударил в ТИРа. При удара на място загиват и тримата в колата."

и

В. Разговор между колеги:
"- А мене вчера КАТ-аджиите ме глобиха с 5 лева. Карал съм с превишена скорост - 138 км/ч на магистралата - ограничението било 130.
- И какво стана?
- Ми какво, нищо, спряха ме, аз им дадох 5 лева и те ме пуснаха.
- Ама глобата само 5 лева ли е?
- Ааа, не! Не знам колко е, ама аз им дадох 5 лева за да не ми пишат акт, после да вися със седмици да го плащам, пък точки да ми взимат...
- Е, то за това непрекъснато стават катастрофи - другият път като чуеш как някой се е размазал заради превишена скорост да не се чудиш!
- Абе то това нищо не е бе, 8 км/ч над ограничението! Нищо направо!
- Еми да, той и моят мъж така! Онзи ден го спряха, поискаха му да даде колкото имал, той им даде 5 лева и потегли с мръсна газ, щото другите му пари бяха 50 лева...
- Ма така е, моят приятел пък един ден излязъл без никакви пари, никакви документи. Спряли го, той си признал, че няма нищо, попитали го за пари, той казал, че има само 4 лева, те му взели 2 и го пуснали да си върви..."

Както би се изразил един бивш колега - Венец на Природата, my ass...

Сметки с/без...

Днес прекалих с обяда. Сега ми е тежичко и заспало. За това отидох до барчето да си взема кафе - мислех, че 14те етажа разходка с асансьора ще ми помогне да се разсъня. Движението надолу-нагоре обаче ми причини мисли:

• не си взех капучино, както обикновено, а кафе - има по-малко калории, а на мен и без това ми е тежко, защо да се тъпча и с мляко?


• спестих 0,30 лв.


• само по себе си кафето е ужасно - когато взимам капучино не му личи, че е толкова рядко!


• ще спра да си купувам кафе от барчето, вместо това ще посръбвам черен чай!


• така ще спестя още 0,30 лв.


• освен това перманентно ще премахна калориите от млякото!

Извода? Със спестените пари и калории ще мога по-редовно да си купувам шоколад!

Пролет

Проектът "Жаба-пънкар" за сега се развива успешно!

Заведение с програма

Преди седмица ми се обади една приятелка - била на работа, но смятала да си вземе по-дълга почивка и дали не съм искала да се видя с нея в ресторант "Двата лъва" за обяд. Обясни ми, че била близо до въпросните лъвове, а местенцето било симпатично, наскоро обновено, по-луксозно и нямало нищо общо с кварталното кръчме, което се кипрело с това име преди време. Е, тъкмо бях обядвала, но реших, че едно кафенце няма да ми дойде никак зле! Грабнах рейса и за отрицателно време се озовах там (да живее интернета и разписанието на СКГТ!). Намерх го лесно - лъскава фасада, нова дограма, голям горд надпис с лъвове. Отворих вратата и почти подскочих! Току пред мен, наведена над паничка със стотинки, седеше сърдита лелка и пазеше като лъвица вратата на тоалетната. Смутих се, да не би в заплеса си да се опитвах да вляза през задния вход? Огледах се и видях, че все пак съм на прав път - на два метра от Пазителката на нужника беше първата маса на ресторанта. Влязох смело, намерих компанията, поръчах кафе и се огледах. Хубаво заведение - стилно, светло, със симпатични мебели. Когато кафето пристигна и намерих в чинийката малко шоколадче и сметанка, съвсем забравих за неприятното първо впечатление. Уважавам ресторантите, в които ти дават нещо сладичко към кафето! Не му беше писано обаче на "Двата лъва" да се закрепи в началото на личната ми класация на заведенията! Излизайки станах свидетел на храненето на Пазителката! Лелката от кухнята сервираше на Лелката от нужника заслуженият обяд - там, на масата пред тоалетната, току на входа на заведението...

Секс апил

Прибирам се вчера вечер към къщи. Току що съм била на пилатес и съм изцяло концентрирана върху усилията да координирам движението на краката си - Ани малко попрекали със сложните упражнения и те горкичките (краката де) леко притреперват!
В тихата квартална вечер внезапно прозвучава едно ясно и звучно "Бее-ее-е-е-ее". Дошъл е СМС. Чета:
Oblatche...,ti si hybava, ymna i seks apilna jena, ne zabravima jena ! shte mi e mnogo priatno da se vidim ot novo. Said.
Ъъъ... Малко помощ ако обичате! Всичко казано за моята скромна персона, разбира се, е вярно, но аз познавам ли Саид???

Звездна вълна

Не знам защо, но доста често ми се случва да започна да чета някоя поредица отзад напред, от средата към началото и после обратно или нещо друго от този род. Хари Потър е типичният пример - започнах с 3тата книга (може би за това тя си ми остана любима и до края), видях, че си струва и се върнах на първата. Не беше нарочно, просто един ден реших да видя що е то Хари Потър и за какво, все пак, иде реч в книгите за него. В книжарницата обаче продаваха само третата книга, та аз, съвсем логично, започнах с нея.

Нещата се повториха и с поредицата за ъплифта на Дейвид Брин. Не знам по каква причина, Алми ми купи "The Uplift War", последната книга от трилогията. Нищо чудно да е станало по препоръка на четец-Цонко ;-) Много ми хареса книгата - направо се влюбих в нея! Идеята за ъплифта е много оригинална; историйката си я биваше - достатъчно заплетена, с много и странни извънземни, на места тънко психологическа, на други напечена; книгата беше дебела и ми осигури много приятни моменти на пълна забрава; еко-отенъците бяха лесно забележими, но в никакъв случай не натрапващи се. Е, това че авторът беше описал хората като едни свръх-благородни същества, които се държат "човешки" спрямо подчинените си раси, дават им равни права и ги напътстват в развитието им чисто приятелски, малко дразнеше, но, на всеки писател му е позволено да си мечтае!

Преди две седмици успях да се сдобия с втората книга за ъплифта, "Звездната вълна се надига". Навсякъде пише, че тази книга е по-добрата - две награди, много преиздавания... Да, ама не! Хубава беше книгата, изгълтах я набързо, завръзката си я биваше, краят ме изненада, остави много неотговорени въпроси... Но нещо куцаше! И колкото и да ми е неприятно, май ще се наложи да си призная, че това нещо е езика! Третата книга прочетох на английски, втората на български - разликата беше голяма. Разбира се, да превеждаш е трудно, особено когато текста е пълен със стихчета хайку. И все пак, липсавщи думи в изреченията, дублирани параграфи, дублирани страници (добре поне, че нямаше липсващи такива!), несъответствия по род и число... Вярно, все малки неща, които обаче дразнят, развалят ти кефа от книгата и те карат да съжаляваш, че при последното ходене в чужбина не си се сетил да си я вземеш в оригинал!

Драги ми Смехурко,

зимата се мина, топло слънце грейна...
А аз пак започнах да търся обяснение за нарастващия брой сополиви дни в http://www.polleninfo.org