За бедността на бедните

Чета днеска във вестник DN размишления за това, какво коства на Природата една от поредните гъзарии човешки - това да ходиш навсякъде с бутилка минерална вода и да отказваш да пиеш от чешмата. Аз също размишлявам.
Пише, че само в Стокхолм, транспорта на бутилките минерална вода е свързано с отделянето на 34 000 тона въглероден двуокис в атмосферата - колкото 12 500 коли за една година. По принцип, в Швеция трудно ще видиш по улиците хора с бутилка в ръка - за разлика от София. Ако поискаш вода в ресторанта ще ти донесат кана напълнена от чешмата - не бих се престрашила да си поискам чешмяна вода в софийска кръчма или ресторант! За всичките години, които прекарах в Стокхолм, не чух някой да казва "ние в къщи пием само минерална вода" - тук това е практика, символ на успелите в живота (като климатика).
В статията също така има коментар на новите разпоредби в някои административни служби, ресторанти и барове в Сан Франциско и Ню Йорк - пълна забрана на ползуването на бутилирана вода от работещите и клиентите. И за да не се притесняват последните, че ще им стане нещо ако пият вода от водопровода - всяка чешма с филтърче. Целта - да се намали отделянето на въглероден двуокис и трупането на пластмасов боклук.
Чета и си мисля за вечно плачещия българин, който постоянно се жалва от бедността и недоимъка, но не се замисля, когато вади 50-80 стотинки за бутилка. По-престижно е да кажеш "аз пия само минерална вода" и да си платиш за това. Допълнителния бонус е, че после ще можеш да въздъхнеш "ох, колко скъп е станал живота" и да теглиш една, защото времето пак не е както трябва, а градът е задръстен от мърсотия...
А западняците - те са богати, могат да си позволят поредната гъзария - да пестят!