Трите книги

Тези дни силно се вълнувам от идеята на Хеликон да направи списък на "15 книги, без които не мога" Всеки може да гласува за 3 книги. Това, според мен, трябва да са заглавия, които са били от голямо значение за въпросния читател. Та от няколко дни се опитвам да измисля кои книги са оказали най-голямо влияние върху мен, за да мога да гласувм и аз. Първата никак няма да ми е трудно да я посоча - "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл (така пишат името на автора на българските версии на книгата. Странно защо брат му Лорънс у нас го "превеждат" като Дърел...). Това определено е книгата, която ми е повлияла най-силно и която, до голяма степен, определи развитието на съзнателния ми живот в частта учене-работа. Понякога виня автора й за това, но все пак заслужава да я посоча за включване в списъка...
Кои обаче да бъдат другите? В различни периоди от време съм била влюбена в различни книги. Като се започне от "Пипи дългото чорапче", мине се през индианския период на Карл Май, Айзък Азимов, Удхаус и се стигне до сегашната ми мания - всичко от Тери Пратчет. И сега си ги ценя тези книги и си ги препрочитам. Е, без Карл Май - този автор е задължителен за всички между 12 и 16 години, но трябва да си остане в тази възраст!;-)
Чух по телевизията, че за сега води "Властелинът на пръстените". Несъмнено ценна и много любима книга, но... Ако сложа честно ръка на сърцето си, не бих казала, че ефектът й върху мен е бил особено голям. Има няколко автора, без които със сигурност не мога, но които съм чела на английски, книгите им не са преведени и май не върви да ги включвам в списъка на Хеликон.
Та седя на работа, гледам разсеяно в една точка и се чудя - кои да са другите ми две книги???

За бедността на бедните

Чета днеска във вестник DN размишления за това, какво коства на Природата една от поредните гъзарии човешки - това да ходиш навсякъде с бутилка минерална вода и да отказваш да пиеш от чешмата. Аз също размишлявам.
Пише, че само в Стокхолм, транспорта на бутилките минерална вода е свързано с отделянето на 34 000 тона въглероден двуокис в атмосферата - колкото 12 500 коли за една година. По принцип, в Швеция трудно ще видиш по улиците хора с бутилка в ръка - за разлика от София. Ако поискаш вода в ресторанта ще ти донесат кана напълнена от чешмата - не бих се престрашила да си поискам чешмяна вода в софийска кръчма или ресторант! За всичките години, които прекарах в Стокхолм, не чух някой да казва "ние в къщи пием само минерална вода" - тук това е практика, символ на успелите в живота (като климатика).
В статията също така има коментар на новите разпоредби в някои административни служби, ресторанти и барове в Сан Франциско и Ню Йорк - пълна забрана на ползуването на бутилирана вода от работещите и клиентите. И за да не се притесняват последните, че ще им стане нещо ако пият вода от водопровода - всяка чешма с филтърче. Целта - да се намали отделянето на въглероден двуокис и трупането на пластмасов боклук.
Чета и си мисля за вечно плачещия българин, който постоянно се жалва от бедността и недоимъка, но не се замисля, когато вади 50-80 стотинки за бутилка. По-престижно е да кажеш "аз пия само минерална вода" и да си платиш за това. Допълнителния бонус е, че после ще можеш да въздъхнеш "ох, колко скъп е станал живота" и да теглиш една, защото времето пак не е както трябва, а градът е задръстен от мърсотия...
А западняците - те са богати, могат да си позволят поредната гъзария - да пестят!

И все пак море!

Даа и тази година успях! Стигнах до морето! Само за 6 (плажни) дни, но като се има предвид, че не вярвах, че въобще ще ида...
Тук май вица за козата би бил съвсем на място;-)
И така, Варна, 6 дни слънце, джапане и плискане в топлото море, търкаляне по плажа, сладолед и други летни екстри. И Джерката намаза - направи едно хубаво, дълго къпане, съчетано с много лай, гонене на пръчки и гмуркане за камъни. Хич не искаше да си тръгва от плажа!


Всичко хубаво, но както винаги не идеално. Спокойствието ми нарушиха:

• делфинариума, който ми поиска 20 лв за да видя скачащите делфини;
• аквариума, който ми взе само 2, но пък ми показа мръсни аквариуми, през които рибките почти не се виждаха и витрини с някакви белезникави същества в буркани с формалин и нечетливи надписи (времето си казва думата, а пък аквариума е основан от цар Борис III);
• варненска община - мърсотията по пътя за плажа беше невероятна! Надали някой ще ми повярва, но като се прибрах в София и погледнах от балкона на панелката се изумих колко чист е града в сравнение с "морската столица" (както викат на Варна, макар всички да знаят, че това е Бургас:-)!!!

За последното наистина никой не ми повярва. Явно репутацията на Варна е непоклатима!

Никой продължи да не ми вярва до вчера, когато в мрежата (а днес и вестниците) се появи новината за затворения, заради замърсяване от канализацията, южен варненски плаж. Замърсяването, пишат, било 8 пъти над нормата. Мене ако питате, надали водата се е изцапала ей сега, внезапно! Просто тези дни на някой му е хрумнало да провери. Дано не проверят северния плаж, че аз ходих там и честно да си кажа, не искам да знам какво е имало във водата! Кутиите, пликчетате, бутилките, фасовете и обелките от семки по пясъка ги преглъщам, с морето обаче шега не бива!!!

Епизод Х+5 - Чувство за хумор, или...?

Тази седмица шефа одобряваше новите попълнения - дойде сезона на дипломантите. Процедурата включваше следните въпроси:
- По кой проект е този дипломант?
- Има ли пари за него? А покриват ли целия проект?
- Кога трябва да се дипломира?
- Коя е тази ХХХ? Грозна ли е?
- От коя катедра е този кандидат дипломант?
- Чие протеже е?
....

И замирисва на море...

.... ама друг път!




Миналата година две морета, тази ич!
Нещата в природата, казват, винаги са балансирани...
Аз обаче протестирам - това на снимката според мен не бива да се брои - нямаше плацикане!