Освободете Потър!

От повече от месец ме тресе Хари Потър треската. Братото ми поръча книгата в Амазон още преди година, така че аз потривах ръце и си представях насладата от новите 600 (както дочух) страници на последната тухла.
Препрочетох шестия том - да съм готова и в час! Зачаках. От голям мерак първо обърках датите - не знам защо реших, че книгата ще излезе на 21-ви юни, вместо юли и затаих дъх. На самия 21.07. седях, четях пресата, слушах радиото и се чудих защо никой не споменава за Потър! По-важна новина от това все пак не може да има! Към края на деня ми просветна! Объркала съм датата - не ми било 21.06, най ми било 21.07!
Направих опит да се успокоя и зачаках пак. На следващия 21-ви ясно пролича, че този път не съм сбъркала - то не бяха приказки, статии, коментари, интервюта...
Гледах аз репортажите показващи, как щастливците гушнали книгата се разхождат посред нощ из сойфийските улици и тайно се изяждах отвътре - ако знаех, че и у нас ще я пуснат в книжарниците в деня на световната премиера, нямаше да искам от братото да ми я поръчва от Амазон!!! Предната книга си я взех така - посред нощ, насред купона, в стария град на Стокхолм...
ПАК стиснах зъби и зачаках! На 22-ри, неделя, на два пъти слизах да проверя пощенската кутия - знаех, че просто НЯМА начин да е пристигнала, ама все пак.. Устисках до понеделник и се юрнах към пощата! Търся си пакетчето казвам, в интернет пише, че е доставена, къде си ми е мойто пакетче? "Еми вие сте проверили в Интернет, ама ние не можем!", тросна ми се служителката зад гишето. Жегата ме принуди да се въздържа и само мислено й отговорих, че й личи, че не може да провери в Интернет...
Във вторник пак бях там, нищо, че беше 40 градуса на сянка! Пак чух "ми няма пакет за вас! Получавали ли сте съобщение?"
Сряда - температурите поспаднаха, но и служителката зад гишето излъчваше хлад - "няма пакет за вас"...
Мъка! Вървя и страдам, влача крака и си представям сладостта на последния том, който не идва и не идва... Влизам в къщи и там, на масата, ме чака СЪОБЩЕНИЕ! Сърцето ми трепна за миг, но бързо замря - Хари Потър е задържан на МИТНИЦАТА! Седя с отворена уста и мисля - и какво стана сега, нали уж сме в ЕС, няма данъци, мита, това, онова, ЗАЩО???
На бележката пише - предлагаме нова услуга - доставка на колетите по домовете в удобен за вас час! На посочения телефон обясняват - задържали колета защото е с обявена стойност! Що се отнася до услугата за доставка - "за вашия квартал, таксата ще бъде 4 лв, плюс 4 лв пощенски разходи, плюс 20 стотинки на всеки килограм"... Просветна ми внезапно какво прави Хари Потър на митницата!
Е, май е време да потеглям натам! Ще ми отнеме време - трамваите не работят, "Мария Луиза" е в ремонт, а митницата затваря в 16.30. Ще се наложи да походя малко повечко пеша.
Но днес е хладно, а после.... Ехееее!!!

Повелителят на мухите

Тази книга не беше лесна - дълга едва около 200 страници, но за това пък ми отне повече от 3 месеца да я прочета. Причината? Страх ме беше да стигна до края! От самото начало подозирах (или пък съм чела в някоя рецензия и ми е останало в подсъзнанието??), че той няма да е много весел...
Страшна книга, в буквалния и в преносния смисъл на думата.
Авторът, Уилям Голдинг, англичанин, носител на нобелова награда за литература, разказва за живота на група деца на необитаем остров. Дейстивето се развива някъде около първата световна война, главните герои са английски ученици, а мястото си е направо райско - тропически остров, с бели плажове, синьо море, лагуна подходяща за къпане и дървета отрупани с плодове. За отрицателно време (както вече споменах, има няма 200 страници ;-), групата момченца, символ на невинността и добротата, загуби цивилизования си вид. Тук на става дума само за външния вид - дълги перчеми, дрипи, мърляви лица и олющена, в резултат на изгарянията, кожа. В началото, заучения от училище и наложения от възрастните начин на мислене им помогна да се организират, да си изберат шеф и да се захванат да изследват острова, строят колибки и поддържат сигнален огън на върха на планината...
Вниманието на по-бойните момчета обаче, бързо беше привлечено от дивите свине - оформи се групичка на ловците. С убиването на първото прасе започнаха и проблемите - раздори, битки за лидерство, спорове за дежурствата за поддържане на огъня... "Ловците" бързо тръгнаха по наклонената плосткост и се превърнаха в типичните диваци - нарисувани лица, бойни танци и напеви за поддържане на духа, жертвоприношения за омилостивяване на "звяра"...
Убийството на първото прасе бързо доведе до убийството на хора - първо Саймън, олицетворението на духовността, скоро след него астматичният шишко с очила, символ на здравия разум. В сляпата си ярост и в желанието си на всяка цена да заловят и убият отритнатия вече лидер на групата, Ралф, диваците подпалиха целия остров. Което в крайна сметка им помогна - този път пушекът привлече вниманието на военен кораб, който спаси Ралф от сигурна смърт, а диваците от лапите на мракобесието...
Хубава книга - за тъпотата на тълпата (всеки път се сещам за Тери Пратчет, който в една книга обясняваше, че коефициентът на интелигентност на тълпата се равнява на коефициента на интелигентност на най-глупавия й член, разделен на броя на хората в нея), за нежеланието да поемеш отговорност за собствените си постъпки, за това как една несгода толкова лесно се превръща в оправдание за всякакви безчинства...
Свалям шапка на такива автори, които съумяват без особено картинни и детайлни обяснения да предадат ужаса и безмислието на дадена ситуация и които успяват да предадат упадъка на едно общество, без да прибягват, както много съвременнни български автори, до вулгарност и цинизми.

Епизод Х+4 - Из ръководство за безопастност на труда

Поставяне на ръкавици:

• Ръцете се измиват и подсушават
• Ръкавицата се хваща за маншета
• Ръката се събира в юмрук и влиза в ръкавицата
• Пръстите се наместват
• Процедурата се повтаря с другата ръкавица.