На театър

Миналата седмица.... Или беше по-миналата? Хм... Абе, една седмица имах шанса да видя новата постановка на Мариус Куркински в Народния - "Ревизор" на Гогол. Отидох със страх, защото същата сутрин бях прочела, че постановката е цели 4 часа, режисьорът (Куркински) не е спестил нищо от депресиращото настроение на оригиналната пиеса, а сцената е просто претъпкана с актьори (над 30 човека!).  Беше събота, аз бях малко нещо болна, а освен това се чувствах супер уморена. Очаквах, че ще заспя още на 15тата минута и бях подготвена психически, че след антракта ще си тръгна.

Е, не само не си тръгнах рано, рано, ами взех, че останах доволна! Напук на себе си и на рецензиите, един вид. Мариус Куркински, както може да се очаква, беше велик! Вживяването му в ролята беше пълно - малко, гадно, злобно човече, свикнало само да граби и склонно да повярва във всичко, което е в негова изгода!

Ако имаше нещо дразнещо, то беше същото, което винаги ме дразни в театрални постановки. Крясъците. Не разбирам защо на Куркински в "Ревизор" или на Наум Шопов в "Крал Лир" не им се налага да крещят за да бъдат чути и разбрани? И какво им е на останалите, че постоянно се дерат? Е добре, не всички останали, само повечето. Всъщност, кресльовците обикновен са кресли... Не винаги разбира се, но и в "Ревизор" дамите не изневериха на стила си и успешно надвикваха повечето от партньорите си от противоположния пол. Разтворили усти, жилите по вратовете им са се опънали до скъсване, а гласовете им, при тези децибели, не могат да изразят и грам емоция. Какъв е смисълът? Харесва им да викат? Или така са ги научили в НАТФИЗ? Ако гласовете им са толкова слаби, какво парвят в театъра?

Този въпрос винаги ме е тормозел. Мислех си, че крясъците им са израз на безсилие. Приемах, че театралното изкуство и виковете вървят ръка за ръка. Докато не попаднах на няколко постановки на камерна сцена. О, чудо! Театърът можел да бъде и с по-нормален звук, актьорите можели да говорят нормално, а гласовете им дори успяват да предадат чувствата на героя, в чиято кожа са влезли актьорите!

Няма да забравя спектакъла "Нордост" в Младежкия! Само три жени, сцената изцяло в черно, историята се предава само чрез редуващите се разкази на героините. Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова бяха невероятни! За първи път видях разплакани зрители в салона. Който не е гледал спектакъла горещо му го препоръчвам... С първите реплики на Койна Русева се опита да влезе в традиоцинната креслива роля от големите сцени, но за щастие на третото изречение взе, че се задави. В опит да потули кашлянето заговори по-тихо и продължи така, смислено и емоционално, съвсем до края ;-)


Какъв, питате, е изводът? Може би българските актьори са доста кадърни, но повечето от тях имат нужда от уюта на камерната сцена за да се покажат в пълният си блясък!