Ей, момченце!

Много ясно си спомням първият път, когато се изрепчих на непознат. Бях си добро, кротко и срамежливо дете, което гледа да не се меси в работите на непознатите възрастни. Има обаче някои предизвикателства, които не се подминават с лека ръка, дори когато си едва на 5-6 години! Не си спомням на каква възраст бях точно, нито къде се разигра случката (имам чуството, че бяхме с нашите на Витоша). Поводът обаче ясно изплува в съзнанието ми - нарекоха ме момченце!!! Побеснях! Аз??? Момченце??? Що за обида! При това с нищо не предизвикана! Вярно, коментарът беше направен с най-добро чуство - нещо от рода на "ех, колко послушно момченце". Но все пак! Бях толкова потресена, че за миг загърбих срамежливостта си и подвикнах след нахалниците "Аз не съм момче!"

От този неприятен сблъсък ме заболя, но останах с надеждата, че се случва за първи и последен път. Не би! Непознатите възрастни сякаш си изградиха навик да ми викат момченце, въпреки постоянното увеличаване на възраста ми (с всички физиологични последици от това) и на пук на това, че си пуснах дълга коса. Наглостта на някои достигаше такива висоти, че ми викаха момченце дори когато ходех с пола!

С добавянето на 1-2 десетилетия към броя на годинките си реших, че съм надраснала този проблем. Взех да гледам с насмешка над самата себе си - какво чак толкоз съм се обиждала от това, че ми викат момченце? Това само показва глупостта на "възрастните", не би трябвало да ме засяга. Смеех се сама на себе си и се чудех на озлобените си реакции от миналото. Смеех се и се чудех до онзи ден, когато на спирката чух отправените към мен думи "момче, ти кой рейс чакаш"?

Насъбраната от детски години злоба сякаш изригна в мен! АЗ??? МОМЧЕ???

Това го знае всяко хлапе

Вчера гледах по бТВ предаването "Това го знае всяко хлапе". Бях много изненадана да науча, че в Австралия нямало бозайници. Факт, както изглежда известен на всяко хлапе, но не и на мен. Ще си скъсам дипломата от БФ на СУ на парченца и ще се откажа чрез държавен вестник от перподавателите си в НПМГто, за това че са ме подвели...

И друг път съм хващала сценаристите на предаването, че не проверяват фактите с достатъчно голямо старание. Един път например твърдяха, че в България няма орхидеи - Алмаак, отскоро известен като Марсупиал, с когото сме ги броили по полянките на Витоша, ще потвърди, че има достатъчно. Този път обаче наистина ме заинтригуваха. Ако в Австралия няма бозайници, към кой клас животни би трябвало да спадат кенгуратата и коалите например? Птици? Влечуги? Земноводни? Риби? Или може би са представител на безгръбначните? За това как биха определили птицечовката не смея и да си помисля...

Какво да правиш,

когато земята се тресе през ден, а ти внезапно откриваш, че преди 3 месеца е направено допълнение към срочния ти договор, според което си на работа до края на 2008-ма, вместо до 2010-та, както ти е обещано?

Преклонение пред Слънцето

Надали е останал представител на "моите познати", който да не е разбрал, че страдам от гърбобол. Винаги съм твърдяла, че спорта (с изключение на плуването разбира се, но това не е спорт, а удоволствие) е вреден за здравето. Сбърках, че сама забравих за това и тръгнах да ходя по гимнастики. Резултатът е на лице...
Мисълта ми обаче беше, че заради гърбобола се сдобих с книжка за йогистки упражнения - даде ми я една колежка като обеща, че тези упражнения неминуемо ще ми помогнат. Да, знам, че влизам в противоречие с горното, но както казах, мисълта ми беше друга и тя е, че снощи дълго се дивих на едно от упражненията, описани в книгата и не можах да се въздържа да не го препиша тук:
"Обикновено ние поддържаме редовно хигиената на устата, зъбите и останалата част на тялото, но на практика рядко се срещаме за ректума и ануса. Тази небрежност може да доведе до натрупване на бактерии в отвора на ануса и да доведе до заболявания... Слънчевата светлина е източник на енергия, в която може да се окъпем и да изхвърлим навън всякакви болести.

1. Застанете с гръб към слънцето.
2. Наведете се така, че слънчевата светлина да навлезе в аналния отвор. (Ако изпълнявате упражнението голи, ще имате по-добър резултат.)
3. Почуствайте как топлината прониква в тъканите ви. "

Съвсем нелогично за мен името на това упражнение е "Преклонение пред слънцето".