Странни хора

Понякога се случва да срещнеш човек, който се държи толкова неадекватно, че не знаеш как да реагираш. Или поне на мен ми се случва;-) В тези случаи се обърквам и на свой ред реагирам неадекватно.
Като днес например. Слизам до първия етаж, устремена с полу-бодра крачка към банкомата. На излизане от асансьора получавам зов за помощ. Млада жена, силно изрусена (направо нещастен случай с перхидрол), силно гримирана, на висок глас ме повика да й помогна да си извади картата от телефона. Реших, че може би апарата е захапал картата й така, че не е възможно да се извади и обясних, че аз, все пак, не съм стопанина на този апарат и не бих могла да направя нищо. Тя обаче още по-енергично и развълнувано подвикна "Не, не, аз просто не мога да я извадя, искам да ми помогнете!" Посегна с ръка да покаже как не може, но дори не направи опит да я хване и издърпа.
Изгледах я, предполагам доста тъпо. Не забелязах видими недъзи, които да й попречат сама да си вземе картата. Реших, че може би е притеснена, бърза, чакат я важни дела и на това се дължи цялото й вълнение. Тръгнах да помагам - посегнах към картата (в това време госпожата ми обясни, че била нейна!?!), дръпнах леко и тя остана в ръката ми. Излезе без каквато и да било съпротива. Объркването ми беше пълно - нали уж не е могла сама да го направи, очаквах пустата карта поне мааалко от малко да се опъне!
Пак погледнах въпросително към жената, тя взе картата си и не предложи никакво обяснение.
И сега седя и се чудя - защо не искаше сама да си я извади! Пълна загадка! Още по-странно е какво ме накара все пак да ида да й помогна! Тя съвсем очевадно не се нуждаеше от това!

В крак с времето

Шефката ми е в крак с времето. Поне тя е убедена в това. Например, преди време ми обясни, че лафът "фетско" вече отдавна е излязъл от мода - от години не го била чувала.
Миналата седмица обаче затвърди съмненията ми, че нещо не е в час. Специално пристигна в офиса за да ми даде напътствия за поведение по време на утрешната конференция. Аз ще съм регистратор, длъжност, която, както всеки знае, е много отговорна - за това предполагам, тя сметна, че имам нужда от инструктаж.
Оказа се че, в задължението ми влизало и да взема от чуждестранните гости самолетните им билети, да ги снимам, за да им ги осребрят и да им ги върна. Подхвърлих, че в днешно време хората масово пътуват с електронен билет. Тя се съгласи. Попитах какво тогава да снимам. "Билета", каза тя. Продължавам да настоявам на своето: "ами ако са с електронен билет какво да правя?". Тя явно реши, че съм тъпа - усмихна се и много старателно, изговаряйки ясно и високо всяка дума обясни: "ще снимаш електронния им билет".
А аз, въпреки инструктажа, продължавам да недоумявам - как да снимам група електрони, разхождащи се из световната мрежа???

Новата ми религия

Тези дни, след поредния ми сблъсък с желанието на българина да живее в мръсотия, се сетих за нещо, което бях чела преди време. Не си спомням къде, но пишеше, че за японците чистотата била израз на божественото!
И реших - ето подходяща за мен религия! Вярвам в чистотата!