Тук не искам да споделям мислите, които ме налягат, когато гледам как Професорът, в продължение на година обикаля по коридорите, с молба някой да му обясни графиките от публикация излязла от неговата лаборатория преди 4 години. Ще оставя това на Тери, който казва следното в "Морт": "It would seem that you have no useful skill or talent whatsoever," he said. "Have you thought of going into teaching?"
Много ме дразнят колите! Признавам си без бой - като видя някой идиот влязъл почти във входа на блока с таратайката си, паркирал напреки на тротоара или профучаващ с бясна скорост току под носа ми докато пресичам на зелено на пешеходната пътека, побеснявам! Казвам побеснявам в смисъла на - почервеняват ми очите, озъбвам се и ми настръхва козината на врата.За това се изкефих максимално, когато днес видях как един "колега" пешеходец изля гнева си на говедото, което го засече на пешеходната пътека. С добре премерен жест човека се изплю на стъклото на колата и си продължи по пътя. Идеята ми се стори страхотна и супер оригинална - вместо да поемаш риска да си счупиш крака като ги риташ или ключа като ги драскаш, просто си почистваш носа върху тях - хем им правиш гадно, хем им отмъщаваш, хем пестиш една носна кърпа! Отивам да тренирам храчене и плюене по мишена ;-)
Проблемът ми е, че си върша работата отговорно и съвестно - черта на характера, която напоследък често ме вкарва в конфликт с шефовете. Не би следвало да е така! Човек би предположил, че шефовете искат работата да се свърши качествено и да се получи резултат, който е добър и надежден. Когато обаче началника само иска да симулира работа и да вдига шумотевица около себе си, за да може да се покаже много деен, без рисковете свързани с поетите отговорности, човека дето задава въпроси и настоява нещата да се вършат както трябва очевадно пречи...Изправена съм пред непреодолим проблем - не мога да променя инто себе си, нито шефовете, какво да правя???
През новата година бих искала да:- усвоя принципа на шопа - тъй като те ми плащат колкото да не умра от глад, аз ще работя колкото да не заспя;
- не се връзвам на шефовете;
- прочета "Одисей" на Джойс;
- увелича списъка с посетени държави като добавя поне една нова;
- да не си позволявам да се "сдухвам" от и дразня на глупости;
- да ходя по-често на Витоша.
Тук не искам да споделям мислите, които ме налягат, когато гледам как Професорът, в продължение на година обикаля по коридорите, с молба някой да му обясни графиките от публикация излязла от неговата лаборатория преди 4 години. Ще оставя това на Тери, който казва следното в "Морт": 
